SETimes.comВ Европа се води разгорещен дебат за Средиземноморски съюз
13/08/2007
Дали предложението на френския президент Никола Саркози цели само да провали кандидатурата на Турция за членство в ЕС или в него се съдържа обещание за по-силна ангажираност на ЕС със средиземноморските страни?
От Айхан Шимшек за Southeast European Times -- 13/08/07
Френският президент Никола Саркози, който открито се противопостави на членството на Турция в ЕС, предложи като алтернатива създаването на Средиземноморски съюз. Той ще обедини страни от Европа, Близкия изток и Северна Африка в икономическа общност по подобие на ЕС. Предложението стана тема на разгорещен дебат в Европа и извън нея.
Идеята за Средиземноморски съюз не е нова; тя се появява в европейските страни преди повече от десетилетие. Турция обаче никога не е била централна тема в дискусията - вниманието бе по-скоро насочено към решаване на проблемите с имиграционния поток в Европа и нарастването на ислямисткия екстремизъм сред африканските и арабски страни в региона. Критиците заявяват, че Саркози просто търси удобен претекст, за да елиминира кандидатурите на Турция и други страни на Балканите за членство в ЕС.
Независимо от това, той спечели подкрепа. Силно одобрение изрази египетският президент Хосни Мубарак. "Аз лично смятам, че това е отлично предложение, което трябва да се проучи", заяви Мубарак пред журналисти след среща със Саркози в Париж. "Ние все още обмисляме тази инициатива. Надяваме се, че тя ще успее; и смятаме, че тя е в интерес на страните от Северна Африка и Европа" - заяви той.
Друга ключова страна-членка на ЕС, Испания, направи изненадващ ход този месец, отправейки свое собствено предложение за Средиземноморски съюз. "Дойде времето за изграждане на истинско геополитическо пространство чрез създаване на Средиземноморски съюз", заяви външният министър на Испания Мигел Анхел Моратинос в "Ел Паис"
Съюзът ще включва страни-членки на ЕС и средиземноморски страни и ще има съвет от държавни и правителствени ръководители, които ще дават стратегическите насоки на политиката, министерски съвети, постоянна комисия, която ще действа като секретариат, парламентарна асамблея и дори собствена банка, каза Моратинос.
Подобна организация може да играе ключова роля в региона в решаването на предизвикателствата, като се започне от проблеми, свързани с опазването на околната среда и се стигне до проблемите на имиграцията, заяви той.
Някои тълкуват испанското предложение като доказателство, че Мадрид отстъпва от дългогодишната си подкрепа за кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Дипломатите обаче изясниха позицията на страната, като подчертаха, че Испания не смята Средиземноморския съюз за алтернатива за членство в ЕС. Те обясниха, че Испания традиционно подкрепя средиземноморското измерение на ЕС и всъщност предложението на Моратинос е в съзвучие с този възглед.
Макар че Франция и Испания може да се споразумеят по общата идея за регионален съюз, те изглежда имат различия по отношение на подробностите. Испания я смята като продължение на процеса "Барцелона" - политиката на ЕС към средиземноморските държави.
Евросредиземноморското партньорство "Барцелона" бе създадено през 1995 г. в разгара на израело-палестинския мирен процес и бе спъвано от неуспешните опити да се реши арабско-израелския конфликт. Целите му включваха укрепване на политическото, икономическото и културно сътрудничество, подкрепа за политическите и икономически реформи в региона и създаване на средиземноморска свободна зона за търговия до 2010 г. Авторитарните правителства в Южното Средиземноморие обаче не са проявили особен интерес досега по отношение на политическите и икономическите реформи и всъщност избягват тясното сътрудничество.
Испания твърди, че нейният план цели да преодолее пропуските в процеса "Барцелона" и да помогне на ЕС да се ангажира по-силно с региона. От друга страна някои смятат предложението на Саркози като опит на Франция да увеличи собственото си влияние в Средиземноморието, като ограничи Съюза само до крайбрежните страни и следователно изключи от проекта съперниците си от ЕС.
"Мисля, че идеите на Саркози крият много проблеми... ако се погледне на тях сериозно," заяви Мишел Емерсън, научен сътрудник от Центъра за изследване на европейската политика. ЕС може да помисли за разделяне на политиката си на съседство между източните и южни клонове, но приемането на идеята за отделна структура на Средиземноморски съюз може да предизвика много проблеми, твърди тя.
"Саркози предлага някакви други механизми само за крайбрежните средиземноморски страни, което ще предизвика истински хаос в ЕС. Това ще означава съкращаване и унищожаване на политиката на съседство и процеса "Барцелона", заявява Емерсън. "[То] също ще навреди на толкова много практически инструменти от компетенциите на ЕС, например търговската политика, политиката на подпомагане, правосъдието и вътрешните работи... По всичко това, засягащо всички средиземноморски страни, съществуват установени механизми, които са в компетенциите на ЕС."
От друга страна френският историк и писател Александър Адлер приветства идеята за Средиземноморски съюз като потенциален успех за френската дипломация. В "Льо Фигаро" той предсказа, че Съюзът ще преобрази процеса "Барцелона" на ЕС, ще засили сътрудничеството сред страните от съюза "Арабски Магреб" и ще сложи край на дългогодишни съперничества.
"Новият механизъм предполага, че различни географски сектори от мюсюлманския свят са част от по-широки области, които те делят с немюсюлмани", заяви той и добави, че Съюзът може дори да допринесе за разрешаване на конфликта между Израел и Палестина.
Междувременно Анкара не изключва участието си, но подчертава, че никакъв Средиземноморски съюз не може да бъде приемлива алтернатива за нейния 44-годишен стремеж да стане членка на ЕС. Официални представители на Турция поискаха по-конкретно предложение от Саркози.
Турция бе официално призната за кандидатка за членство в ЕС през 1999 г. Преговорите за присъединяване към ЕС, които започнаха преди две години, се очаква да продължат най-малко десет години.
Възраженията на Франция срещу членството на Турция допринесоха, заедно с много други проблеми, като диспута за Кипър, за забавяне на процеса. Ако не друго, то разговорите за Средиземноморски съюз пренасочиха вниманието върху развитието на взаимоотношенията на Турция с блока, към който тя се надява да се присъедини. Предстои да се установи, дали това ще се окаже плодотворно поле за дискусии или източник на огорчения.